На Рон
Във погледа му колко болка има.
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може
без страх да разпознае кой какъв е,
кой удар му нанася, кой милувка,
от кой да бяга, към кого да тича.
Притиска мъката му, набраздява
муцуната пред време остаряла.
И пак е доверчив, и пак очакващ,
и пак от яростта си се отърсва.
Да можехме и ние като него,
сърцата си от мъст да разтоварим,
да ги разтворим в чакана прегръдка
или сълзата чужда да изтрием.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Boyana Всички права запазени
