На розата листата
Буркан с любов,
сладък мед,
намазан на душата,
омаяна ми е главата.
Очи кафяви като есента.
Толкова прекрасни, като пролетта.
Лятото не спира да излиза,
от усмивката красива.
Зимата пък чудно се разнежи,
рисува тя пейзажи снежни.
Дали перфектното, тъй е идеално ,
или нещо скрито е в душата,потаено.
Криптирано от мили, нежни,
гънки или спазми на лицето,
непринудени,
а топлината,
прикрива студенината.
Кокиче нежно и красиво,
изниква от душата,
а в него, съдържа се съдбата.
Съдбата, на онези,
които доловят аромата,
чиито сърца са в белези дълбоки,
от на розата листата.
А за тях сега съдбата ,
отрежда да се погребат в самотата,
достигайки единствено
на кокичето листата.
А красотата му се скрила,
в цвета се тя загнездила,
и едва когато слънцето огрее,
вратата се отваря за душата,
на този, който ще посмее
да забрави на розата листата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
...
