Буркан с любов,
сладък мед,
намазан на душата,
омаяна ми е главата.
Очи кафяви като есента.
Толкова прекрасни, като пролетта.
Лятото не спира да излиза,
от усмивката красива.
Зимата пък чудно се разнежи,
рисува тя пейзажи снежни.
Дали перфектното, тъй е идеално ,
или нещо скрито е в душата,потаено. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.