На розата листата
Буркан с любов,
сладък мед,
намазан на душата,
омаяна ми е главата.
Очи кафяви като есента.
Толкова прекрасни, като пролетта.
Лятото не спира да излиза,
от усмивката красива.
Зимата пък чудно се разнежи,
рисува тя пейзажи снежни.
Дали перфектното, тъй е идеално ,
или нещо скрито е в душата,потаено.
Криптирано от мили, нежни,
гънки или спазми на лицето,
непринудени,
а топлината,
прикрива студенината.
Кокиче нежно и красиво,
изниква от душата,
а в него, съдържа се съдбата.
Съдбата, на онези,
които доловят аромата,
чиито сърца са в белези дълбоки,
от на розата листата.
А за тях сега съдбата ,
отрежда да се погребат в самотата,
достигайки единствено
на кокичето листата.
А красотата му се скрила,
в цвета се тя загнездила,
и едва когато слънцето огрее,
вратата се отваря за душата,
на този, който ще посмее
да забрави на розата листата.
© Николай Николов All rights reserved.
...
