nikolay.95.nikolov (Николай Николов)
20 15
Feb 25, 2017, 7:59 PM  

На розата листата 

  Poetry » Love
964 0 5

Буркан с любов,

сладък мед,

намазан на душата,

омаяна ми е главата.

Очи кафяви като есента.

Толкова прекрасни, като пролетта.

Лятото не спира да излиза,

от усмивката красива.

Зимата пък чудно се разнежи,

рисува тя пейзажи снежни.

Дали перфектното, тъй е идеално ,

или нещо скрито е в душата,потаено.

Криптирано от мили, нежни,

гънки или спазми на лицето,

непринудени,

а топлината,

прикрива студенината.

Кокиче нежно и красиво,

изниква от душата,

а в него, съдържа се съдбата.

Съдбата, на онези,

които доловят аромата,

чиито сърца са в белези дълбоки,

от на розата листата.

А за тях сега съдбата ,

отрежда да се погребат в самотата,

достигайки единствено

на кокичето листата.

А красотата му се скрила,

в цвета се тя загнездила,

и едва когато слънцето огрее,

вратата се отваря за душата,

на този, който ще посмее

да забрави на розата листата.

© Николай Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??