На ръба
На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру
Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е,
много унила
и е лепкава,
мръсна и скучна
като гладното улично куче.
Е, осъмнах и аз като нея
и понеже
все догмите газя –
ще е трудно
до връх да долазя,
от чернилката да се опазя,
като птица в простора да пея
и живота си тих да живея.
На ръба съм. Студът ме сковава.
Тук животът не си заслужава.
За ръба ви говоря. Туй място
е тъй тънко
и толкова тясно:
крачка в ляво и вече си в Ада,
крачка в дясно и пак си там.
Ах, да -
тук са струпани
облаци сиви
и любов, и омраза –
ревниви,
и ме бутат наляво,
надясно...
И за тях тук е
твърде опасно!
Те ме бутат,
но аз с все се боря
и все крача и крача нагоре,
а те падат и падат надоле...
Литатру
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени
