2.11.2019 г., 10:53 ч.  

На ръба 

  Поезия » Философска
693 1 6

На ръба
Автор – Величка Николова – Литатру

Тази сутрин мъгла
е ранила,
недоспала е,
много унила
и е лепкава,
мръсна и скучна
като гладното улично куче.
Е, осъмнах и аз като нея
и понеже
все догмите газя –
ще е трудно
до връх да долазя,
от чернилката да се опазя,

като птица в простора да пея

и живота си тих да живея.
На ръба съм. Студът ме сковава.
Тук животът не си заслужава.
За ръба ви говоря. Туй място
е тъй тънко
и толкова тясно:
крачка в ляво и вече си в Ада,
крачка в дясно и пак си там.
Ах, да -
тук са струпани
облаци сиви
и любов, и омраза –
ревниви,
и ме бутат наляво,
надясно...
И за тях тук е
твърде опасно!
Те ме бутат,
но аз с все се боря
и все крача и крача нагоре,
а те падат и падат надоле...


Литатру

 

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??