На ръба на една тишина
Изгрява денят и вълшебно те милва с ръце,
не се обръщай назад и не се сърди мое
пораснало вече момиче...Виж денят те очаква,
скрил е в пазвите си скъпоценните дарове...
Мир, любов и магнетичност чертаят вярната
посока към сърцето и душата ти...
Усмихни се – толкова е хубава твоята усмивка,
дори и когато в теб бурята бушува, ти все така
се усмихваш и мислено все си повтаряш –
ще издържа и на най-силната буря...
Обгръщам с обич душата ти и от света ще я пазя!
Довери ми се този свят е прекрасен...
не оставяй на ръба на една тишина...
Ето, с на-нежен глас ти говоря!
Прости първо на себе си... не трупай всичко в душата си!
А сега дай ми и болката! Виж въобще не е трудно.
Пусни я в капсулата на времето...
И не стой на ръба на една тишина!
Виж, отново как блестят очите ти,
изумрудено нежно се взират в мен!
Допусни ме отново в сърцето си
и не бягай от мен моя първа и единствена любов...
Моля те! Не оставай на ръба на една тишина!
Нека с обич докосна душата ти...
Виж денят ни очаква скрил е в пазвите,
скъпоценните дарове – доверие, любов и светлина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
