На ръце те нося

Виждам в очите ти красиви
 - светлина.
В душата ти тъй нежна, 
усещам - любовта.

Жена си ти красива,
изпълваш ме със мъжка сила.
И искам с ръка да те помилвам
и да те нарека "Любима!".

Да се сгушиш в мене като коте,
търсещо закрила, топлина.
Да се потъркаш "Искам още!
Сложи ми мъничко храна,

за душата и сърцето,
тялото ми е добре!
Погали ми ти лицето,
тъй както милва се дете..."

И в мълчание ще те погаля,
ще те вдигна тихо на ръце,
и знам не ще оставя,
да плаче много твоето лице.

Защото слънце си за мен, и жарко светиш,
тъй както грее силно любовта!
И зная, само трябва да поискаш
и ще бъде дълго радостта!

На ръце те нося, тебе,
моята жена!
Усмихни се мила моя, 
нали до тебе съм сега!