28.02.2017 г., 14:08

На Рънди!

831 0 0

 

 

Пред теб застанах,
изгарян от младежки плам,
с молба стаена в сърцето,
Дните ти да споделя!

 

Но уви!
На друг обет бе дала
и до днес,
оставаш вярна на обета си!

 

Опитвах се да те забравя,
не успях!
Устните ми, не целунати от теб 
изгаряха!

 

Още пазя кратките писма,
писани от теб веднъж в годината!
Телефония ти пост закрит отдавна,
още помня наизуст!

 

После те загубих 
по пътеката на времето,
но в сърцето ми остана същата,
непокътната от вечността!

 

Срещнах те отново през годините!
Майка бе и като орлица бдеше
над вече пълнолетните си рожби!
Такава бе каквато исках да те видя!

 

Не мога и не искам 
да те махам от живота си,
да те залича, да те изтрия 
и на забравата да те предам!

 

Че ти частица си от мен,
От душата ми си жива плът,
райски кът в светлина облян,
създаващ красотата на света!

 

Моля се на Бог, децата си на туй да си научила, 
че между бреговете на житейската река,
за своя имат само любовта,
оставаща безкористна завинаги!

 

А тебе моля само за това, 
на насрещни бряг щом духът ми 
по пътеката си тръгне! 
Ръката ми за миг в ръката си да подържиш
и устните ми да целунеш за Довиждане!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todor Nikolov Всички права запазени

26. 02. 2017 г.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...