Пред теб застанах,
изгарян от младежки плам,
с молба стаена в сърцето,
Дните ти да споделя!

Но уви!
На друг обет бе дала
и до днес,
оставаш вярна на обета си!

Опитвах се да те забравя,
не успях!
Устните ми, не целунати от теб 
изгаряха!

Още пазя кратките писма,
писани от теб веднъж в годината!
Телефония ти пост закрит отдавна,
още помня наизуст!

После те загубих 
по пътеката на времето,
но в сърцето ми остана същата,
непокътната от вечността!

Срещнах те отново през годините!
Майка бе и като орлица бдеше
над вече пълнолетните си рожби!
Такава бе каквато исках да те видя!

Не мога и не искам 
да те махам от живота си,
да те залича, да те изтрия 
и на забравата да те предам!

Че ти частица си от мен,
От душата ми си жива плът,
райски кът в светлина облян,
създаващ красотата на света!

Моля се на Бог, децата си на туй да си научила, 
че между бреговете на житейската река,
за своя имат само любовта,
оставаща безкористна завинаги!

А тебе моля само за това, 
на насрещни бряг щом духът ми 
по пътеката си тръгне! 
Ръката ми за миг в ръката си да подържиш
и устните ми да целунеш за Довиждане!