На само седем къси преки от дома ми,
живее още детството, немирното.
Но кой ли ще успее времето да мами?
Опитайте, сигнал да му подсвирнете.
На ъгъла е къщата му – до фонтана,
но улиците странно окъселите,
го спънаха и все на осем си остана –
нагъва палачинки с мед в неделите.
Медът е липов, стара вече е липата,
но детството в клонака дяволитото,
дори насън не слиза вече на земята,
ще слезе ли за мен ако попитате?
© Надежда Ангелова Всички права запазени