На само седем къси преки от дома ми
На само седем къси преки от дома ми,
живее още детството, немирното.
Но кой ли ще успее времето да мами?
Опитайте, сигнал да му подсвирнете.
На ъгъла е къщата му – до фонтана,
но улиците странно окъселите,
го спънаха и все на осем си остана –
нагъва палачинки с мед в неделите.
Медът е липов, стара вече е липата,
но детството в клонака дяволитото,
дори насън не слиза вече на земята,
ще слезе ли за мен ако попитате?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
