На самота ухая
На самота ухая...
онази нежна самота.
Дошъл е краят...
умря ли любовта?
Сините цветя мълчат,
навели своите листа.
Тихите сълзи горчат,
а бе сладка любовта.
Поглед без желание,
извира студ у мен.
Спомен за признание,
раздира разярен.
Да те докосна ли -
шепне тишината.
А след въпроса ми,
усещам празнотата.
По следите ще вървя,
за да те има пак.
Ала следа след следа,
по-гъст мрак.
Не ще те видя отново,
душата ми ридае.
След твоето Сбогом
на самота ухае...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
което е много жалко...