17 июн. 2008 г., 20:30

На самота ухая 

  Поэзия » Любовная
644 0 2
 

На самота ухая...

онази нежна самота.

Дошъл е краят...

умря ли любовта?

 

Сините цветя мълчат,

навели своите листа.

Тихите сълзи горчат,

а бе сладка любовта.

 

Поглед без желание,

извира студ у мен.

Спомен за признание,

раздира разярен.

 

Да те докосна ли -

шепне тишината.

А след въпроса ми,

усещам празнотата.

 

По следите ще вървя,

за да те има пак.

Ала следа след следа,

по-гъст мрак.

 

Не ще те видя отново,

душата ми ридае.

След твоето Сбогом

на самота ухае...

 

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??