На самота ухая
На самота ухая...
онази нежна самота.
Дошъл е краят...
умря ли любовта?
Сините цветя мълчат,
навели своите листа.
Тихите сълзи горчат,
а бе сладка любовта.
Поглед без желание,
извира студ у мен.
Спомен за признание,
раздира разярен.
Да те докосна ли -
шепне тишината.
А след въпроса ми,
усещам празнотата.
По следите ще вървя,
за да те има пак.
Ала следа след следа,
по-гъст мрак.
Не ще те видя отново,
душата ми ридае.
След твоето Сбогом
на самота ухае...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
което е много жалко...