Jun 17, 2008, 8:30 PM

На самота ухая

  Poetry » Love
777 0 2
 

На самота ухая...

онази нежна самота.

Дошъл е краят...

умря ли любовта?

 

Сините цветя мълчат,

навели своите листа.

Тихите сълзи горчат,

а бе сладка любовта.

 

Поглед без желание,

извира студ у мен.

Спомен за признание,

раздира разярен.

 

Да те докосна ли -

шепне тишината.

А след въпроса ми,

усещам празнотата.

 

По следите ще вървя,

за да те има пак.

Ала следа след следа,

по-гъст мрак.

 

Не ще те видя отново,

душата ми ридае.

След твоето Сбогом

на самота ухае...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...