Пак синева и пак места познати -
желани, към които се стремя,
наметнати с вълшебната позлата
връз меката, затоплена земя.

Шумейки, вятър люшка стъбълцата,
на запад гасне залезът червен,
премигват светлини в далечината
и нощ се спуска нова върху мен...

Попукват клонки, шепнат листи живи,
играе танци огнени свещта,
препускат горе облаците сиви
не искам, не, не искам да заспя!!!

Очаква ме поредна нощ вълшебна
пред истинските порти на света
и виждам колко малка, низша, дребна
е нашата човешка суета!

Да бъда тук отново е събитие -
ценя го аз и винаги горя,
не знам кому вълшебно е откритие
и на кого смирен благодаря!

Ще чакам аз от изток заревото -
поредното вълшебство в този мир -
да се въздигне с огнен жар „окото”
над тихия, смълчан, сънлив всемир.

Затуй съм жив, за този ден копнея,
за тази нощ, за този въздух свеж,
за тази гледка, искайки със нея
да яхна пак аз порива горещ!!!