На сбогуване
На сбогуване
Ако ми беше казала, че ме обичаш,
спокойно бъдещето бих дочакал
до оня миг, когато ще възкръсне
от пепелта нетленна, като феникс,
на любовта не стихналият пламък
Ако ме бе целунала за сбогом,
бих носил с мен дъха на твойте устни
и оня аромат, със който боговете,
владеещи Олимп преди столетия,
живели са във младост и безсмъртие.
Ако ме бе прегърнала, когато си отивах,
бих помнил допира на твойто тяло
и трепета на твоите гърди, когато,
в минутите на кратките ни срещи,
задъхана към мене се притискаш.
Ако ми беше обещала, че ще бъдеш моя,
по-леко бих понесъл самотата
и мисълта за оня ден, когато,
на ревността през парещата болка,
разбрах, че още те обичам.
Но ти не каза, че ще бъдеш моя.
Не ме прегърна и не ме целуна.
Не каза също и че ме обичаш,
а само сведе поглед мълчаливо,
обърна се и си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Берчев Всички права запазени
