21.06.2018 г., 8:52 ч.
На сбогуване
На сбогуване
Е, хайде да запалим по цигара.
Все още, не е свършил този свят.
Не бе любов, това. А много старо
премеждие. Останало назад.
А погледът ти зад дима се крие.
На мен пък, във очите ми люти.
Затуй, навярно, и не мога да открия
дотолкова познатите черти.
А толкова е тихо. Толкоз тихо,
че тишината във ушите ми, кънти.
Дори и на сбогуване, не си простиха
душите ни. Не казахме "прости".
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Иржи, Пепи, благодаря!
-
Много е хубаво!
-
Казват,че времето лекува...А прошката....и да се даде,в едно ъгълче все остава горчивина!Дори да се изрече "прости",тя си остава...Много добър стих,Мари-Елен!
-
Силве!!!
-
Много е хубаво!
-
Благодаря, Ани!
-
Хареса ми.
-
Влади, сърдечно ти благодаря!
Совичке, миналото е назад. А ние с теб не сме свикнали да се обръщаме, нали?
Ще ровим пясъка за мидички, като дойдеш.
Ренка- и от мен, прегръдка! Чакам Ви с Любо.
Майче, абсолютно права си. Благодаря ти. И за прекрасната поезия, която твориш- също!
Хубава вечер на всички Ви! -
Прошката освобождава двупосочно - даващия и получаващия. (Но когато е не само на думи)
-
Прошката е "благо", но не всеки е полезно да се дава "сладко", Дани....полезно е и за този,който я дава, но не всеки път...Не! Прегръдка, мила Приятелко!
-
Пушенето и "ровенето" в миналото убиват, Дани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
