6.04.2006 г., 11:37

На “scram (Вал)”

1.5K 0 4



На  “scram (Вал)”

   Валентина Рачева

     починала поетеса

от “сайта”–“откровения.ком”




Тази вечер

в сайта –“otkrovenia”...
времето бе спряло.
Замина си  от нас

ЕДИН ЧОВЕК –
scram (Вал)”...

Живота ú изгасна!

Послание остави.

После тихо си замина,

дете и мъж останали,

а душата ú...
освободена литна!

Един стихиен дух,

и вечно със цигара!

Една жена БОЕЦ –

защитаваща ИДЕЯ,

от мен и теб...
се
раздели!

ЕДНО СЪРЦЕ СПРЯ ДНЕС...
ИЗОБЩО ДА БОЛИ!!!
Остана...

бутилка водка

жадно недопита!

Пълен пепелник

и наколко цигари...

Един сгърчен молив

стихо недописал...

Цяла нощ сълзи

на мъж брадясъл...

и цял “сайт” –

пълен с ПРИЯТЕЛИ!

Лека ти пръст Вал,

Бог да ти прости
ГРЕХОВЕТЕ!
АМИН!




.   .   .

Ivaylo Atanassov

06.04.2006 (4.25 h)

Senftenberg - Germany

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • добре си ей!
  • нека да не пишем оценки на човешката болка,защото тя е неизмерима..дано нашите сълзи спомогнат за покоя на душата й.Дано почива в мир..
  • Защо е толкова жестока смъртта???
  • ...Едно сърце спря днес...
    изобщо да боли!...
    Колко хубаво си го казал Ивайло. Споделям напълно твоите думи, защото и за мен това беше една кошмарна нощ.
    Почивай в мир Валя!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...