7.04.2017 г., 9:51 ч.
На себе си изневерих
Бродя в море от мечти,
лутам се из висини.
Не виждам бисери в очи,
не усещам, как гори.
Неусетно, се изморявам
и на себе си, изневерявам.
От лъжи и измами,
себе си ли, да предам.
Съдба преплува, в моята душа
и не виждам, аз самота.
Бавно препуска любовта,
в тази похота.
лутам се из висини.
Не виждам бисери в очи,
не усещам, как гори.
Неусетно, се изморявам
и на себе си, изневерявам.
От лъжи и измами,
себе си ли, да предам.
Съдба преплува, в моята душа
и не виждам, аз самота.
Бавно препуска любовта,
в тази похота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитрина Владимирова Всички права запазени
Предложения
-
-
Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
-
> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не ...
-
Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
