15.07.2020 г., 23:43 ч.  

На село - 2 

  Поезия » Хумористична, За деца
1152 4 14

Стават две недели както е на село

на Иванчо вече му е доскучело,

сеене, копа̀не, скубане на плява,

верно само гледа, но го изморява.

Цял ден пие мляко седнал под асмата,

пакостливи мисли мътят му главата.

И реши накрая, кошница да вземе,

с нея към гората в поход да поеме,

гъби да намери, да ги но̀си до̀ма

баба да ги сготви с ма̀сло на котлона.

Тръгна той наперен с пръчка във ръката,

в случай, че се дърпат гъбите в гората.

Вече следобяда седна на поляна,

гъбите пресмята колко са тигана.

Изведнъж от храста нещо изшумява,

сепна се Иванчо: „Тук какво ли става?

Гъбка ли беснее или пък е мечка!?!?“

и изплашен хукна по една пътечка.

А от храста страшен зайче малко, сладко,

Гледа и се чуди: “Де отиваш, батко?

Чакай, че от много бързане, търчене,

гъбите забрави. Значи са за мене!“

Ванко се прибира с поглед във земята,

баба го посреща със тиган в ръката.

„Гъбите къде са? Давай да ги пража!“

„Много тежки бяха, право да ти кажа,

кошницата пълна - двеста килограма

с дядо ще я вземем утре сутрин двама!“

Колко си ми хитър, Ванко, и смелчага

умен план измисли, нищо, че избяга.

© Веселин Банков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Как пораснаха мечтите в патилата и игрите »

3 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??