На село - 2
Стават две недели както е на село
на Иванчо вече му е доскучело,
сеене, копа̀не, скубане на плява,
верно само гледа, но го изморява.
Цял ден пие мляко седнал под асмата,
пакостливи мисли мътят му главата.
И реши накрая, кошница да вземе,
с нея към гората в поход да поеме,
гъби да намери, да ги но̀си до̀ма
баба да ги сготви с ма̀сло на котлона.
Тръгна той наперен с пръчка във ръката,
в случай, че се дърпат гъбите в гората.
Вече следобяда седна на поляна,
гъбите пресмята колко са тигана.
Изведнъж от храста нещо изшумява,
сепна се Иванчо: „Тук какво ли става?
Гъбка ли беснее или пък е мечка!?!?“
и изплашен хукна по една пътечка.
А от храста страшен зайче малко, сладко,
Гледа и се чуди: “Де отиваш, батко?
Чакай, че от много бързане, търчене,
гъбите забрави. Значи са за мене!“
Ванко се прибира с поглед във земята,
баба го посреща със тиган в ръката.
„Гъбите къде са? Давай да ги пража!“
„Много тежки бяха, право да ти кажа,
кошницата пълна - двеста килограма
с дядо ще я вземем утре сутрин двама!“
Колко си ми хитър, Ванко, и смелчага
умен план измисли, нищо, че избяга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
