На сервитьорката от Рушиаз
НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ
— Но, господине,
моля ви,
не късайте липата!
Така красива е
и как ухае на мечти —
ми каза тя,
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри.
Ах, Липов Цвят,
как завидях ти само,
че в утрините тя издирва първо теб,
за да те вдиша нежно
и да те погали.
Дърво да бях родил се,
не Поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Павлов Всички права запазени
