НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ
— Но, господине,
моля ви,
не късайте липата!
Така красива е
и как ухае на мечти —
ми каза тя,
а после чашата с кафе остави
и бавно самодивите си стъпки скри.
Ах, Липов Цвят,
как завидях ти само,
че в утрините тя издирва първо теб,
за да те вдиша нежно
и да те погали.
Дърво да бях родил се,
не Поет.
© Емил Павлов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
