ЕмоПавлов (Емил Павлов) ЕмоПавлов (Емил Павлов)
1 17
Feb 10, 2018, 12:02 AM

На сервитьорката от Рушиаз

  Poetry
765 3 6

НА СЕРВИТЬОРКАТА ОТ РУШИАЗ

 

— Но, господине,

моля ви,

не късайте липата!

Така красива е

и как ухае на мечти —

ми каза тя,

а после чашата с кафе остави

и бавно самодивите си стъпки скри.

 

Ах, Липов Цвят,

как завидях ти само,

че в утрините тя издирва първо теб,

за да те вдиша нежно

и да те погали.

Дърво да бях родил се,

не Поет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Павлов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0