/на сина ми Иво/
Вселена си ... и не защото
се раждаш чакан и желан.
В годините доказваш, колко
е важно да гориш със плам.
Да имаш цел, в която вярваш...
че с мисия си ти, съдба
избрала те, за да въздигаш
духа си с истина една -
че само този, с мисъл будна
и обич в борбено сърце,
умее да изгражда кули
и да достига върхове.
Но там, по върховете често
се вихрят силни ветрове,
самотно е, пък и зловещо
сред зъбери от ледове.
Затуй към слънцето стреми се,
обгръщай се със светлина
а после я разпръсква, сине,
над хората и над света!
© Таня Мезева Всички права запазени