На слънцето със първата заря
На Слънцето със първата заря
щом небосклона скрие си звездите
и отпътувала си заедно с дъжда
на безнадеждно влюбените във очите
изчезне пъстроцветната дъга...
Любимата с какво ще надаря?
Остана ми богатсвото на дните,
прекрасната небесна синева
и полетът високо в облаците!
Не си отивай ветре ароматен
на пролетно разцъфнала гора
жадувам още аз за твоите ласки...
Красиво-пъстри вече са листата
и приливно нахлува Есента
окъпана в червено-жълти краски.
От скитане болят ме ходилата -
в живота неусетили трева
в пътеката със бабините зъби...
Там някъде във оголялата гора
разбитото сърце самотно броди
и ме очаква да се върна Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
