На слънцето със първата заря

Poetry » Love

743 6 2

На Слънцето със първата заря
щом небосклона скрие си звездите
и отпътувала си заедно с дъжда

на безнадеждно влюбените във очите
изчезне пъстроцветната дъга...

Любимата с какво ще надаря?

Остана ми богатсвото на дните,
прекрасната небесна синева
и полетът високо в облаците!

Не си отивай ветре ароматен
на пролетно разцъфнала гора
жадувам още аз за твоите ласки...

Красиво-пъстри вече са листата
и приливно нахлува Есента
окъпана в червено-жълти краски.

От скитане болят ме ходилата -
в живота неусетили трева
в пътеката със бабините зъби...

Там някъде във оголялата гора

разбитото сърце самотно броди
и ме очаква да се върна Любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

angelmilev (Ангел Милев)

Aлбена, благодаря за импулса който ми даде да довърша стихотворението.

2017-12-07T16:33:31+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красиво е, Ангеле! Поздравявам те!

2017-12-07T09:47:57+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0