На слънчевия Остров...
На слънчевия Остров...
на теб...
При залез-слънце Вятърът разкъса
във облака отвор и очерта
в морето Слънчев Остров... Ала късно-
отмъкна го припряно Вечерта...
Но може би за кратката минута,
в която по вълните той трептя
премина над Света едва дочута
въздишката на моята Мечта...
Тъгувах аз за тленната ѝ хубост,
за всички не догонени неща,
за мен и за човешката ми глупост
с желания отвъд Реалността,
понеже замечтах да си заселим
със тебе Скъпа там и с Любовта,
и Острова си щедро да споделяме
до Края, ако може, на Света!...
...И там да се обичаме забравили
на тоя Свят капризния морал-
и всеки ден гердани да ти правя
от мидени черупки и корал...
Там Слънцето молитвено да свети,
а нощем- отразените звезди:
вълшебен Остров само за поети
и във поети влюбени жени!..
При Изгрева в Морето да се къпем,
с делфините във радостни игри,
а Сънцето да ни повежда в пътя
към тайнствените, облачни дворци...
От утринният бриз да тръпнем леко
погалени от нежният му хлад...
Какво пък толкоз трябва на Човека,
когато е и се усеща млад?..
... Да бъдеш само в своята си кожа
облечена...
С изящна голота!..
А аз обезумял да ти предложа:
ей тоя Остров, мен и Любовта!...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
