На спомена - тъга
651
1
2
Ти затваряш ме в мрака,
а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!
Потъвам някъде дълбоко,
където няма изгрев и светлина
и отчаяно се моля за покой - да се спася!
Падам и няма нищо отстрани,
за което да се хвана -
падам в себе си, в собствена яма!
Ти изпълваш всяко мое вдишване с тежест,
която не мога да понеса -
ти - по-ледена от студ, който вледенява кръвта.
Повличаш ме на някъде и не оставяш следи -
кой и как ще ме спаси?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени
Благодаря!
