2.10.2007 г., 14:09 ч.

На среща 

  Поезия
1048 0 10
 

Кипя и като лава от вулкан изригвам,

но в миг  като  нощна пустиня утихвам.

И съм променена, стара съм и нова,

душата е отворена и за любов готова.

Сърцето силно бие, в луд галоп препуска,

като птиче пърха под тънката ми блузка.

Роят се мойте  мисли  под кичур белоснежен

и погледа сменен е - по-ведър и по-нежен.

Устата  ми по-често в усмивка се разтяга,

че скоро самотата от мене ще избяга.

За бъдещето свое съм озадачена,

затова и цялата така съм променена.

Утре имам среща в 11 точно

с бъдещето мое чисто, непорочно.

Дали ще ме хареса, дали ще ме приеме,

дали ще си допаднем? Ще разберем след време.

© Нели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??