Кипя и като лава от вулкан изригвам,
но в миг като нощна пустиня утихвам.
И съм променена, стара съм и нова,
душата е отворена и за любов готова.
Сърцето силно бие, в луд галоп препуска,
като птиче пърха под тънката ми блузка.
Роят се мойте мисли под кичур белоснежен
и погледа сменен е - по-ведър и по-нежен.
Устата ми по-често в усмивка се разтяга,
че скоро самотата от мене ще избяга.
За бъдещето свое съм озадачена,
затова и цялата така съм променена.
Утре имам среща в 11 точно
с бъдещето мое чисто, непорочно.
Дали ще ме хареса, дали ще ме приеме,
дали ще си допаднем? Ще разберем след време.
© Нели Всички права запазени