20.09.2020 г., 11:39

На среща с Есента

594 3 8

Очакваше ме Есента на прага

с изящно нацъфтели хризантеми.

Посрещнах я с усмивката й блага

и златните й гиздави къдели.

 

Поканих я в дома ми, пихме чай

от мащерка, донесена в букета.

Аз бях приготвил вкусен крушов пай –

набрах за нея вчера плодовете.

 

А те са сладко-медени чеда,

узрели чак сега, след дълго лято.

И цветната й шарена снага,

огряваше във златно пребогато.

 

Постой при мен в неделния ми ден,

аз имам за какво да ти разказвам.

Когато тръгнеш в утрешния ден

от твойта сладост дълго в мен ще пазя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...