Sep 20, 2020, 11:39 AM

На среща с Есента

  Poetry
595 3 8

Очакваше ме Есента на прага

с изящно нацъфтели хризантеми.

Посрещнах я с усмивката й блага

и златните й гиздави къдели.

 

Поканих я в дома ми, пихме чай

от мащерка, донесена в букета.

Аз бях приготвил вкусен крушов пай –

набрах за нея вчера плодовете.

 

А те са сладко-медени чеда,

узрели чак сега, след дълго лято.

И цветната й шарена снага,

огряваше във златно пребогато.

 

Постой при мен в неделния ми ден,

аз имам за какво да ти разказвам.

Когато тръгнеш в утрешния ден

от твойта сладост дълго в мен ще пазя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...