В нощта безумно черна, скучна,
кого до себе си да пусна?!
Дали теб, самота горчива,
коварна спътнице в живота,
или теб, страст тъй дива,
плътта ми късаща с охота!?
Кое е правилно и грешно?
Да плача нощем безутешно,
или да търся нова лудост,
която в миг да ме превземе,
откривайки онази другост,
отдавна окована в мене...
"Разкъсай всичките вериги!" -
крещи ми Дяволът от Ада!
"Опитай в пости и молитви" -
и Бог опитва да помага!
Но аз съм аз и нищо друго!
Днес праведна, а утре грешна,
и ден след ден по малко луда,
откривам колко е чудесно
със себе си да имам среща!!!
© Рая Саварева Всички права запазени