На стиха ми
Достигам до тебе
през много неволи,
през погледи скрити
и думички голи.
Все се изплъзваш,
все отминаваш,
но... дълбоко във мене
диря оставаш.
Сблъсквам се с рими,
строфи проклети.
Мисли редя си-
нестройни куплети.
Ти отминаваш
съвсем безразличен,
весел, игрив,
сълзлив, драматичен.
Като първата обич
те чаках, да мога
да взема частица
от вечния огън,
който излъчваш,
с който привличаш.
Как да те накарам
и мен да обичаш,
наравно със други
творящи любови,
като мене , които
да горят са готови?
За мене мечта си,
чувство, прозрение.
Аз боготворя те,
СТИХОТВОРЕНИЕ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
