На стиха ми
Достигам до тебе
през много неволи,
през погледи скрити
и думички голи.
Все се изплъзваш,
все отминаваш,
но... дълбоко във мене
диря оставаш.
Сблъсквам се с рими,
строфи проклети.
Мисли редя си-
нестройни куплети.
Ти отминаваш
съвсем безразличен,
весел, игрив,
сълзлив, драматичен.
Като първата обич
те чаках, да мога
да взема частица
от вечния огън,
който излъчваш,
с който привличаш.
Как да те накарам
и мен да обичаш,
наравно със други
творящи любови,
като мене , които
да горят са готови?
За мене мечта си,
чувство, прозрение.
Аз боготворя те,
СТИХОТВОРЕНИЕ.
© Харита Колева All rights reserved.
