На страданието ми

4.12.2010 г., 21:54 ч.

Поезия

576 0 2

На страданието ми

Здравей, мое малко зеленооко чудовище,

неутробно, безбого, бозаещо бреме.

Докога ще ме искаш за свое леговище,

докога ще износвам аз тебе, ти – мен?

Клони сухи без листи ще вържат годините,

небеса ще целуват пръстта,

ще се съвкупят дяволи хитри с богините,

дъждове в цветове ще се влеят и ще родят.

В колелото на битките ярост ще гасне

и денят ще догони нощта.

На заранта сънни, безродни, побелели от щастие,

полята ще си обнажат кафява гръдта.

Ще бъде светът. А моето бъдно нездраво

пише висшият с почерк неясен и крив.

Не чете се, не знае се, не може да става...

Мръсна утайка... безпътие... познатото сиво до смърт...

Проклетия орисана, вдън земята иди си.

Свобода на душата. И обич за мен.

Да ме има, господи, в кръговрата

на щастливите смъртници, скитащи с теб.

Да си копая кротко нивата

с някого, с поглед кротко зелен.

Да засричаме гласно и шепнещо: стига ми,

че те имам, че си в мен, в моя ден...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

boromir (Боромир)

2010-12-11T08:18:36+02:00

... абе, казах аз... има Дао в твойте думи. ::) Поздрав, поздрав! ::)))
И на твоето Малко зеленооко чудовище, също! : Без него - нема поезия ::::))
poisonivi81 (Просто Някой)

2010-12-05T03:48:51+02:00

Нищо не разбирам с разума си,но с душата си разбрах...не е лесно,когато говориш на хората ,а те рядко те разбират,по-често те наричат с техните начини,да те определят като нещо понятно за тях..И граматиката ,казват е толкова важна,нали?Но понякога е толкова пуста за израза,че няма какво да предложи..