Препускат нахъсано твоите пръсти,
по кожата ми загрубяла от чуждите копнежи...
Под нея - Адът на Земята -
заповядва дяволът безсрамен,
безсрамно подчинява се и тялото на потопа от мечти...
Избухват в кръвта ми хиляди звезди
и хиляди малки човечета пълзят,
търсейки нормалния свят..
Но него го няма...
И само там някаква илюзия,
в която колкото и да плачем и скърбим,
в утрото възкръснало пак ще се преродим...
И колкото и да се молим, и да крещим,
нали сме двама...

Огънят е, за да го разгорим!