1.12.2012 г., 10:30

На сутринта

976 0 0

Ти тръгвай, аз ще си запазя спомен,

откраднах си го тихо сутринта, когато мислеше, че спя.

Аз прощавах се със любовта всеки път.

Не съм момиче, малко по-вече жена.

Ще събера остатъка от празната кутия фасове, тъга.

Какво си мислеше, когато ме прегърна сутринта, не топля, не съм мечта.

Ще изтрия грима си с усмивка.

Не се сбогувам с любовта, подминавам я с черни очила.

 

Ти тръгвай, аз броя на ум пъти-те затворени очи.

Грешница съм, остави ме в списъка забравени души.

Моля те, не питай студено ли е през нощта, 

за мен студено е дори през пролетта.

Ще бъда друга, тази нощ и сутринта, ще бъда друга -

следваща, и във съня поредна може би, и вечна суета.

 

Спести и думите, и неудобната целувка,

сама кафето пия си го със усмивка.

Не съм твоето чудо, не си моята съдба.

Прегръдката излишна е, ти тръгваш сутринта.

Научих се и без въпроси, без драми, без мечти да те изпразвам целия, ти после ми мълчи,

при мен мълчанието е живот, при мене, ти си просто, следващият гост.

 

Ти тръгвай, името запомних ти или поне стила.

Излишен ми е тембърът ти и гласа.

Не съм студена, просто е на сутринта, скитница съм с много лица.

Така ме запомни, с маска, с грим и без очи,

тях оставих си ги до шкафа с празните сълзи.

 

 

Големият мъж си тръгва с усмивка, с крачка горда, все едно се връща от война, поредната му беше сутринта. Поздравете го, не знае - беше ми утеха, бягство към твоята пътека. След теб отдавна чакам любовта си да намеря, да имам света и пак до тебе да треперя. Отдаван чакам, какво ли ми остана? Да те нямам, все още е забрана, и липсваш ми след нощта, когато след цигарата изпращам го на сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...