На свечеряване…
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила.
Достига и до всяко кътче на човешките ни дни.
Опитва се да стопли сърцата ни изстинали,
пак с буен огън, любов във тях да запламти.
И с пеперудени криле запърха в мрака.
Там, зад някой ъгъл може да е скрита любовта,
под аромата, някой може с трепет да очаква
прегръдка топла, за щастие протегната ръка.
А лятото се крие някъде между листата.
Вятъра прогонва самотата в нашите души.
Светулки леко трепкат. Любовта е тайнство свято.
На свечеряване…
Под аромат на цъфнали липи…
07.06.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
