На свечеряване…
На свечеряване градът е толкова притихнал…
Липите нежно нацъфтели в жълтия си цвят.
От небосклона грейнала, луната се усмихва
и вдишва леко на любов ухаещия аромат.
По улиците той настъпва. Бавно се разстила.
Достига и до всяко кътче на човешките ни дни.
Опитва се да стопли сърцата ни изстинали,
пак с буен огън, любов във тях да запламти.
И с пеперудени криле запърха в мрака.
Там, зад някой ъгъл може да е скрита любовта,
под аромата, някой може с трепет да очаква
прегръдка топла, за щастие протегната ръка.
А лятото се крие някъде между листата.
Вятъра прогонва самотата в нашите души.
Светулки леко трепкат. Любовта е тайнство свято.
На свечеряване…
Под аромат на цъфнали липи…
07.06.2024
Свързани произведения
Коментари
-
Красота, Скити!💖💖💖
-
Вчера точно под цъфналите липи направихме разходка с Любимата на свечеряване 😊
Поздравявам те. -
Колко много сте се събрали под уханието на цъфтящите липи
Влади, Стойчо. Акеми, Дейна, Дейка, благодаря ви!
Аромата на любов, който се носи от липите е невероятен, нали? Чувствителните души го усещат...
💖💖💖 -
Нежно и много красиво!
-
Красив, нежен стих!
-
Разкош, Скити!
-
И на нашата улица в нашия град:
липи цъфтят и ухае на нежнопад!
Поздравления, Скитница! -
Много нежно стихотворение... Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ники, сърдечно ти благодаря!