На съпруга ми с любов
Ти си моето старо момче,
аз съм твоето старо момиче,
бяхме луди и млади коне,
ти по мен, аз по тебе все тичахме.
Все жадувахме другия бряг -
там тревата по-сочна растеше,
всеки залез бе чакан с мерак,
а на изгрева все му се спеше.
С теб пробягахме целия свят,
неуморна те следвах, послушна,
не обръщах главата назад,
ти поглеждаше чужди конюшни.
Но от дъртия кон ме ревнуваше,
бил от чиста английска порода,
дето с левия заден накуцваше,
като млад все печелил залози.
Дълго аз не можах да простя,
твоя флирт със оная кобилка,
колко хитро те тя завъртя
с чистокръвно арабската жилка.
Е, английският лорд си замина,
вее гриви в полята небесни,
към ръждивата ти пък изстина -
била с всичките дашна и лесна.
Бяха бурни и страстни години,
с къч решавахме всички неща,
стана късно - да се завием
и да разсъним с обич нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
