Unicorn (Румяна Йорданова) Unicorn (Румяна Йорданова)
1 21
3.05.2007 г., 12:05

На съвестта ми ти не ме оставяй

955 0 2
На съвестта ми ти не ме оставяй

С онзи поглед - погледни ме!
В килия тъмна - заключи ме!
С думи тежки - вледени ме!
Със сила твърда - разсечи ме!

Звяр бъди във роба бяла -
черен мрак сред светъл ден!
Задуши жарта недогоряла
за да не остане и следа от мен...

Студ бъди във дреха бяла,
океан от моите сълзи.
Без мъка - "Сбогом" и раздяла.
Самота до мен ще пропълзи.

Удави ме във кръвта ми бледа!
Изгори ме в огън от печал!
Остави луната да ме гледа
как умирам в шепа кал.

На съвестта ми ти не ме оставяй -
на сънищата ми изпълнени с отрова.
На пепел превърни ме и избягай.
Не ме оставяй с вината ми сурова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • tanq_mezeva (Таня Мезева)
    tanq_mezeva (Таня Мезева)
    Защо е това абсолютно отчаяние скъпа!
    Живота не е толкова жесток!Усмихни му се и го накарай и той да ти отвърне с усмивка!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Много са силни и трите.
    Пишеш с ярост в сърцето.
    Хайде дай нещо поведро.
    Не всичко е тъга.
    Усмихни се на света.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0