3.05.2007 г., 12:05

На съвестта ми ти не ме оставяй

954 0 2
На съвестта ми ти не ме оставяй

С онзи поглед - погледни ме!
В килия тъмна - заключи ме!
С думи тежки - вледени ме!
Със сила твърда - разсечи ме!

Звяр бъди във роба бяла -
черен мрак сред светъл ден!
Задуши жарта недогоряла
за да не остане и следа от мен...

Студ бъди във дреха бяла,
океан от моите сълзи.
Без мъка - "Сбогом" и раздяла.
Самота до мен ще пропълзи.

Удави ме във кръвта ми бледа!
Изгори ме в огън от печал!
Остави луната да ме гледа
как умирам в шепа кал.

На съвестта ми ти не ме оставяй -
на сънищата ми изпълнени с отрова.
На пепел превърни ме и избягай.
Не ме оставяй с вината ми сурова!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо е това абсолютно отчаяние скъпа!
    Живота не е толкова жесток!Усмихни му се и го накарай и той да ти отвърне с усмивка!
  • Много са силни и трите.
    Пишеш с ярост в сърцето.
    Хайде дай нещо поведро.
    Не всичко е тъга.
    Усмихни се на света.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...