На съвестта ми ти не ме оставяй

May 3, 2007, 12:05 PM

Poetry

663 0 2

На съвестта ми ти не ме оставяй

С онзи поглед - погледни ме!
В килия тъмна - заключи ме!
С думи тежки - вледени ме!
Със сила твърда - разсечи ме!

Звяр бъди във роба бяла -
черен мрак сред светъл ден!
Задуши жарта недогоряла
за да не остане и следа от мен...

Студ бъди във дреха бяла,
океан от моите сълзи.
Без мъка - "Сбогом" и раздяла.
Самота до мен ще пропълзи.

Удави ме във кръвта ми бледа!
Изгори ме в огън от печал!
Остави луната да ме гледа
как умирам в шепа кал.

На съвестта ми ти не ме оставяй -
на сънищата ми изпълнени с отрова.
На пепел превърни ме и избягай.
Не ме оставяй с вината ми сурова!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-05-03T12:56:32+03:00

Защо е това абсолютно отчаяние скъпа!
Живота не е толкова жесток!Усмихни му се и го накарай и той да ти отвърне с усмивка!
Aneta_kz (Анета)

2007-05-03T12:11:53+03:00

Много са силни и трите.
Пишеш с ярост в сърцето.
Хайде дай нещо поведро.
Не всичко е тъга.
Усмихни се на света.