24.03.2007 г., 19:00 ч.

На Т... 

  Поезия
788 0 0
Бяхме дотук.
Тъгата наметнах през рамо,
Очите си сведох,
Намразих света си,
Разлюбих смеха ти.
Под мишница скътах сърцето си
И чакам
Да преболедува.
Аптеката близо е,
Но там не помагат.
Казаха: късно е...
Болка в джобовете имам.
Ще я изхвърля
В някой контейнер.
Бяхме дотук...
Някой клошар
ще я метне за продан…
но знам, че не струва.
Обръщам очи
Като захвърлена блудница
И чакам…
Дали някой ще дойде,
за да хвърля тъгата си,
да простя на сърцето си
и да не търся отново
аптека...

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??