iwanov91 (Иван Иванов) 6 декември 2018 г., 20:25 ч.

На Т. 

60 2 3

Тихо времето минава.

Изнизва се от мойта длан
и само спомена остава,
в погледа ми замечтан.

 

Исках те за нощ или за две
пламнали телата ни изгарят,
но се влюбих в теб, като дете
и сега покой не ми остана.

 

Пред теб замръзвам вцепенен,
а болка сладка ме прегръща.
След таен поглед озарен
дори не мога да преглъщам.
 

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.