6 дек. 2018 г., 20:25

На Т. 

  Поэзия » Любовная
546 2 3

Тихо времето минава.

Изнизва се от мойта длан
и само спомена остава,
в погледа ми замечтан.

 

Исках те за нощ или за две
пламнали телата ни изгарят,
но се влюбих в теб, като дете
и сега покой не ми остана.

 

Пред теб замръзвам вцепенен,
а болка сладка ме прегръща.
След таен поглед озарен
дори не мога да преглъщам.
 

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Истинско... когато ни удари гърма на любовта няма спасение, превзема ни ума. И в това има много красота...
  • Дамм, никога не се знае кой ще е за нощ, за две
Предложения
: ??:??