Тихо времето минава.
Изнизва се от мойта длан
и само спомена остава,
в погледа ми замечтан.
Исках те за нощ или за две
пламнали телата ни изгарят,
но се влюбих в теб, като дете
и сега покой не ми остана.
Пред теб замръзвам вцепенен,
а болка сладка ме прегръща.
След таен поглед озарен
дори не мога да преглъщам.
© Иван Иванов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
