На татко
Забравил откъде дошъл си,
но знаещ накъде вървиш,
събрал и опита и мъдрост -
понякога и ти грешиш.
Дали не мислииш, че е грешка
живот на мен да подариш?
Разделно времето е, тежко...
но казвам ти - грешиш.
Навярно смяташ, че си длъжен
и щастие да ми дариш,
в небето ми да няма облак -
знай, пак грешиш.
Разбираш ли? Това, че тук съм,
че си запалил в мен искра,
че си ми дал надежда, разум -
това ми стига засега.
Че опита си с мен споделяш,
при нужда даваш ми ръка
и залъка на две разделяш -
това ми стига засега.
А знанието, че ме обичаш
и аз съм твоя дъщеря,
че МОЕТО МОМИЧЕ ме наричаш -
това ще помня и отвъд смъртта!
но знаещ накъде вървиш,
събрал и опита и мъдрост -
понякога и ти грешиш.
Дали не мислииш, че е грешка
живот на мен да подариш?
Разделно времето е, тежко...
но казвам ти - грешиш.
Навярно смяташ, че си длъжен
и щастие да ми дариш,
в небето ми да няма облак -
знай, пак грешиш.
Разбираш ли? Това, че тук съм,
че си запалил в мен искра,
че си ми дал надежда, разум -
това ми стига засега.
Че опита си с мен споделяш,
при нужда даваш ми ръка
и залъка на две разделяш -
това ми стига засега.
А знанието, че ме обичаш
и аз съм твоя дъщеря,
че МОЕТО МОМИЧЕ ме наричаш -
това ще помня и отвъд смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
