На Татко
Нося те в сърцето си
Ти си част от мене
Аз съм част от тебе
Знам,
че ме обичаше
Безкрайно
Знам,
Че се страхуваше
от мене и за мене
Знам, че бурите в косите ми
и във душата ми,
бяха бич за твоята
Знам,
Че бях Близнака ти астрален
В мене,
себе си,
като в кристално огледало
виждаше
Грешките си и възходите
Всичко в мене,
беше твоя радост и награда
или пък...мълчаливото ти
наказание!
Сигурно те е боляло!
Сигурно,
било е и безкрайна радост...
Да ме видиш и жена...във бяло
Да ме виждаш с мойта радост...
Хванала ръката ми с ръчичка
Гледаща ме във очите
с' същатата надежда
и доверие и обич
със която, Аз Ви гледах във очите
Сигурно,
било е нож в сърцето,
че отнех Ви тази малка,
руса, синеока, светла радост
И отведох я далеч,
далеч от вашите милувки
Зная ! Зная!
Зная, че болеше!
Себе си и Вас наказах!
За да й отворя пътя...
Да й вдъхна свободата
Избор,
да й дам в живота...
Зная,
Аз и Вие,
трябваше да заплатим цената
Знам ...измина много време
Във съня ми ,
ти ми каза всичко!
Всичко, за което,
приживе, не ти остана време...
Всичко за което,
тишината
в телефонната слушалка,
от години, ми разказваше прекрасно
Буцата във гърлото
Дрезгавата кашлица,
прикриваща сълзите...
но понятна в двата края,
на една безкрайна жица...
Малката надежда
свързваща ни във живота...
Ти ми каза всичко
С думи и без думи
За което...
Благодаря ти , Татко, безпределно!
Много , много време,
вече си звездичка!
Много, много пъти
идвах ти на гроба...
Знам, че знаеш...
Той за мен е празен...
Там лежи едното тяло
Сигурно с пръста се вече сляло
Ти обаче, не си там...
Ти си горе на небето
Част от тебе е звездичка
Част от тебе
е във мен и моята сестричка
Част от теб
е в твоята и мамината радост -
мойта дъщеря и радост
Част от Вас,
е даже, в нейната, голяма радост!
Таз която, със доверие и обич
всеки ден я гледа във очите
и полага свойта мъничка ръчица
в топлата й длан!
Виждам Ви в очите й!
Моля те , единствено:
Пази ми ги!
Там,
където...мен не ми достига сила...
Ти
разтваряй свойте криле в закрила!
Моля те: Пази ми ги
Знам, че знаеш!
Знам, че виждаш!
Знам, че бдиш над нас!
Да ти пиша ми отне години...
Буцата ...е още в гърлото ми...
Но... живота тука продължава
Трябва най-добре
и смислено да го живеем
и да продължава
И докато пак се срещнем,
горе, някъде, във звездното небе...
Спи спокойно!
Ние сме добре!
Жив си във сърцето ни
Valentina Mitova
10/11/2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
...
