19.11.2006 г., 18:29 ч.
На теб
790
0
0
На теб
Ти роди се с лятното дихание,
на онази дълга топла нощ,
когато срещнах те случайно
и разбрах, че това си ти, Любов!
Ти си моята въздишка,
моят поглед поотнесен...
Горящият ми плам и устрем в мен.
Ти, моя радост, утеха и надежда,
в този тъй измислен свят!
Не си отивай!
Живей със мен докрай!
Ти роди се с лятното дихание,
на онази дълга топла нощ,
когато срещнах те случайно
и разбрах, че това си ти, Любов!
Ти си моята въздишка,
моят поглед поотнесен...
Горящият ми плам и устрем в мен.
Ти, моя радост, утеха и надежда,
в този тъй измислен свят!
Не си отивай!
Живей със мен докрай!
© Ваня Глухова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
