На Теб
Словата ти - еньови билки,
брани по изгрев, магични -
церят и коварната "болест без име".
Прилежно от тях правя китки,
нито знахар, ни баяч съм,
но си ги пазя в сърцето,
че не зная по-сигурен начин
да прокудя горест проклета.
Словата ти - тежки пендари
от ковано сребро - щом закичиш,
както момъкът кичи избраница,
душата ми - виждат всички,
че дàра ти нося във себе си
и сияе лицето ми цяло.
Ни луна съм, нито невеста,
но на щастието ми би завидяло
всяко приказно "Заживяха..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
