На Теб
Словата ти - еньови билки,
брани по изгрев, магични -
церят и коварната "болест без име".
Прилежно от тях правя китки,
нито знахар, ни баяч съм,
но си ги пазя в сърцето,
че не зная по-сигурен начин
да прокудя горест проклета.
Словата ти - тежки пендари
от ковано сребро - щом закичиш,
както момъкът кичи избраница,
душата ми - виждат всички,
че дàра ти нося във себе си
и сияе лицето ми цяло.
Ни луна съм, нито невеста,
но на щастието ми би завидяло
всяко приказно "Заживяха..."
© Таня Донова All rights reserved.
