На теб, която си в мен ...
Посланията твои влюбено-нежни
говорят ми тъй топло и предано.
В душата ми вихриш виелица снежна.
Тръпен чета те в тиха безнадеждност.
Лъхат ме желаните твои аромати
в мъжката моя затихваща есен
и напомнят ми най-арогантно
колко от мен далече си
и как обречен съм
да те любя само със песен ...
Обич моя, мой празник!
Сливам се с теб,
в прегръдка душевна унесен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
